Любов

343Как разбираш дали това е Любовта? Не просто коя да е любов, а онази, истинската. Онази, която озарява дните ти и пази съня ти нощем. Любовта завинаги. Ако я срещнем, ще я познаем ли, ако я познаем ще можем ли да я опазим? 
Когато бяхме малки с моя близка приятелка разсъждавахме често над нещата от живота.   Заедно решихме, че всичко от което се нуждаем е спокойствие, сигурност и малко любов. Истинска благословия е ако получим и трите от един човек. Сега сме пораснали (или поне на години), живеем в различни държави и двете вече имаме деца, но все пак намираме по малко време тайничко да обсъждаме това, което наистина ни прави щастливи. Чуваме се по телефона в обедната почивка или когато децата спят и разискваме Любовта. 
А тя (Любовта) е динамика. 
В един момент се разхождате хванати за ръка по улиците на романтичен крайморски град. Дори още преди първата целувка, душите вече рисуват живота ви заедно. Радвате се на залеза и въпреки хилядите хора имате очи само един за друг. В следващия момент сте в голям, забързан град, превърнали сте апартамента под наем в свой дом, терасата е пълна с мръсни памперси, мивката с чинии, остават още 10 минути до следващото хранене на децата (пето от общо девет – хранения, не деца!), а те блажено спят. Не си спомням съвсем точно тези първи месеци. Денят и нощта се сливаха, а липсата на сън предизвикваше у нас такива страшни мисли, че чак се чудя как сме оцелели. В този момент осъзнаваш, че пеперудите в стомаха отдавна ги няма, загубили са се някъде между многобройните ми изисквания по време на бременността и маниакалната ми зависимост всички действия да се извършват по график, в точно определен час. Отстъпили са обаче място на много по-силни чувства и емоции.
Поглеждайки назад не знам дали това което имаме е любов, отношенията ни и чувствата които изпитвам към него не могат да бъдат ограничени само с една дума. Това което чувствам е много повече. А именно:
2007  Аз съм любопитна и гледам с леко недоверие новото момче в екипа ни. Ще трябва да работим заедно по 12 часа на ден в следващите 6 месеца.
2007  Аз съм на плажа преди вече почти 10 години, пия вино на залез слънце и съм влюбена. Слушам историята за живота на момчето, което скоро ще стане Мъжът на моя живот.
2008  Това което чувствам към него отдавна вече не е просто приятелство. Изпитвам леко неудобство, но и голямо облекчение, че намерих сили да му го призная.
2011  Аз съм очарована от Мъжът, който във времето, когато въпреки, че отделяше всеки цент, за да сбъдне своя детска мечта, успя да отдели финанси и време, за да сбъдне и една моя.
и сега  Аз съм благодарна на Мъжът, който не се отказва от НАС дори и в дните, когато настроението ми се мени на всеки 20 минути.
Ти си ми най-важен!
P.S. Най вероятно там някъде има човек, който вече е казал същите неща за любовта, нямам претенции, че съм написала нещо уникално и вдъхновяващо, но се радвам, че споделих тази любовна история. Моята любовна история. 
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s