Зима

cofТази зима много се проточи.
Толкова ми е студено, че дори ако точно в този момент стане 45 градуса жега на мен пак ще ми е студено. Достигнала съм предела си. Последните седмици не съм публикувала нищо, не защото няма за какво да пиша, а просто защото мозъкът ми тотално замръзна и отказва да функционира при тези температури. Единственото нещо с характеристика 45 градуса е ракията от боровинки в хладилника. Мъжът ми повтаря постоянно колко съм разсеяна, не съм разсеяна, студено ми е! Всяка година по това време цялото ми същество измръзва и аз просто не мога да поемам повече студ. И всяка година по това време си казвам, че трябва да живея някъде, където е вечно лято. Не ми помага и това, че последните години и в България стана модерно през зимата да се ходи на плаж. Поне десетина от моите приятели във Facebook топлят стената и душата ми със снимки от Тайланд, Коста Рика, Доминикана, Тенерифе… Да, ама не! Не ме топлят! Мога да се зарадвам на такива снимки само ако и аз съм на плажа. Определено не ми помагат когато чакам мъжът ми да изчисти леда от колата, за да можем да тръгнем за работа. „Пак ли лед – нали вчера беше по-топло??!!“ Обикновено се радвам на щастието на другите, но не и когато те са на плаж, а аз не!
Мъжът ми каза да започна да планирам лятната ни почивка. Явно и на него му е студено. Или имаме еднакви познати във Facebook. Тази година решихме, че е време да заведем децата на море. Въобще да ги заведем някъде. Много са трудни на път. Единственото което правят е да плачат. Даже десет минути път с кола в градски условия са огромно предизвикателство. Мислите си какво пък толкова, това са деца, не може да е толкова зле. Добре, вземете ги във вашата кола, ние ще караме след вас и ще се срещнем на уреченото място – така каза мъжът ми на наши приятели, които ни поканиха на кратка ваканция извън София.
Мен този вариант ме устройва, но така и не го изпробвахме. Надеждата ни е, че до лятото те вече ще са по-големи. Даже имаме план как да разделим пътя – три часа до границата, една нощ там при роднини и после два часа малко по на юг до морето. Да видим дали ще се получи. Обикновено когато става въпрос за децата, очакванията ми доста се разминават с реалността. Започна се още преди да забременея. Очакване – Аз никога няма да съм такава майка, която е нетърпелива, тегли и дърпа детето си и му се кара в парка.
Реалност – (Не) питайте съседите ми колко често гласа ми се чува и в техните апартаменти. А блокът ни не е панелен!

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s