На баба и дядо

941706_10200236029756286_903197504_nОбичам да пиша с чаша червено вино до мен.
Действа ми успокояващо. Децата спят, мъжът ми и той с тях. Във всекидневната е тъмно, приключила съм със задълженията си и имам няколко минутки да напиша някое гениално изречение или да отпия глътка вино преди някой да се е събудил.
Спокойствие е дума, която рядко мога да си позволя да изживея напълно. Казвам си я по няколко пъти на ден, но да я почувстваш е различно. Прекалена тревожност е заключението на приятелката ми психолог, след поредната ни неофициална консултация. Характерна черта и при куп други майки, предполагам.
Но да се върнем на виното. Не знам кое ме успокоява повече виното или мисълта за него, или е онзи блажен звук, който се чува, когато наливаш течността в чашата от току що отворената бутилка. Или топлината която ми дават спомените от детството.
Цветът на виното ме връща назад в къщата на баба и дядо, през онези студени зимни дни изпълнени с аромат на борови клонки и току що приготвен чай от грижливо набрани и изсушени под лъчите на жаркото юлско слънце билки.
Повечето ми спомени от детството са изтрити, не си спомням нито детската градина, нито началното училище, дори някои моменти от основното ми се губят.
Поради куп причини съм напълно благодарна на мозъка си, че ми е позволил да забравя, но и сега чувам дядо да казва:
– Пийнете си дядови за червени бузки!
И капваше по мъничко червено вино в чашите ни с лимонада.
Казваше също и“като Симеончовци си живеете“, на нас четирите му внучки всеки път когато след дълъг ден на полето ни намираше удобно разположени на спалнята и заети с някакви изключително важни дела.
Тогава не разбирах какво иска да ни каже, само усещах, че е в думите на този голям, силен и вечно усмихнат човек има много любов. Такава една чиста и искрена любов, която те топли дори в най-студените дни.
Виното тогава беше домашно, а лимонадата се правеше в един гараж малко по-надолу по улицата. Дядо ми произвеждаше всичко от което имахме нужда, а всеки гост си тръгваше с пълни ръце със сирене, мляко, яйца и плодове според сезона.
Дядо не признаваше вилицата като средство за хранене, можеше да яде всичко с лъжица, а филмите, които даваха всяка вечер в осем по Първа, ги беше гледал всичките! За това си лягаше директно след вечеря и ставаше още преди да изгрее Слънцето.

Баба ми е най-силният човек когото познавам. Тя е с благ характер и много сладкодумна, но нейната дума е закон! Когато дядо се прибра развеселен от селската кръчма в доста късен час, тя го погледна много лошо. Аз не я чух да му се кара, но това беше първият и последен път в който го видях пиян.
Баба е опората на нашето семейство. През последните няколко години съдбата й поднесе много изпитания, но тя не се предаде – премина през тях с гордо вдигната глава и с такава неописуема жажда за живот, че накара всички от санитарки до големи светила в медицината да свалят шапките си пред нея. А на нас, четирите й внучки показа, че трябва да се бориш до край, понякога тихо и търпеливо просто да изчакаш бурята да отмине, друг път със зъби и нокти устремено да тичаш към победата. Жена исполин!
Нищо че баба живее на село, нейната дума тежи на два континента, там където ние внучките продължаваме да сме заети с някакви изключително важни дела.
Всички искаме баба да е здрава, остана ни едничка… Дядо планината отдавна си го прибра.

Мисъл на деня:
Иска ми се един ден, когато момичетата пораснат и погледнат назад и техните спомени да са Любов.

P.S. На баба гозбите са най-вкусни!

 

 

Реклами

6 Comments

      1. Нямам думи Юлка,за момент се пренесох на село в детските ми спомени!Моят дядо също стана най-голямата звезда за мен!Сега сме с моята баба,която много обичам!Благодаря ти,аз миг помислих,че разказваш моята история!!!

        Liked by 1 person

      2. Нямам думи Юлка,за момент се пренесох на село в детските ми спомени!Моят дядо също стана най-голямата звезда за мен!Сега сме с моята баба,която много обичам!Благодаря ти,аз миг помислих,че разказваш моята история!!!

        Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s